Как се разговаря с близките на пациент в критично състояние? Как се реагира на агресия, институционален натиск и медийно внимание, докато всяка секунда е важна за спасяването на човешки живот? Тези въпроси бяха във фокуса на участието на УМБАЛ Бургас в Националния конгрес по спешна медицина, бедствия и катастрофи от цивилен и военен характер, който се проведе от 7 до 10 октомври в Пловдив.
Болницата беше представена от д-р Юлия Шаповалова, завеждащ „Връзки с обществеността“ в УМБАЛ Бургас, преподавател по публични комуникации в БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“, и Стоянка Николова, ръководител на Отдела за преводачески и асистънс дейности в УМБАЛ Бургас, автор на практически ръководства за ефективно общуване с пациенти, които не владеят български език и преподавател по медицинска терминология в БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“
Те проведоха двучасовия уъркшоп „Комуникация под напрежение в спешната помощ“. В основата беше поставен сложен кризисен казус, в който екип на спешна медицинска помощ трябва да реагира на тежък инцидент с чуждестранен гражданин. Наред с медицинските решения екипът се сблъсква с езикова бариера, притеснени близки, трудни разговори с институции и медиен интерес. Основното послание на обучението бе, че добрата комуникация не означава медикът да удовлетворява всички искания. Тя означава да предоставя ясна информация, да управлява очакванията и да защитава както интересите на пациента, така и собствената си професионална позиция. Обратната връзка от участниците показа, че обучението им е дало по-голяма увереност за справяне с трудни комуникационни ситуации в практиката, а интересът към подобни формати потвърди необходимостта от системно развиване на тези умения в спешната медицина.
Темата намери продължение и в научния доклад на д-р Юлия Шаповалова „Комуникационните роли в спешната медицина като инструмент за качество и доверие“ с предложен модел за обучения по комуникация в медицинското образование. Важен извод от доклада е, че комуникацията не е просто умение за добро отношение към пациентите. Тя е инструмент, чрез който медикът координира действия, намалява напрежението, управлява несигурността и изгражда доверие. Моделът е на база медицинския стандарт по спешна медицина, който извежда комуникативните умения като необходими професионални умения.
Конгресът събра специалисти от различни области на спешната медицина, представители на болници, центрове за спешна медицинска помощ, парамедици, спасителни служби, военни медицински структури, преподаватели и експерти от България и чужбина. Четиридневната програма включваше 65 научни резюмета, шест практически работилници, два специализирани прекурса и мащабна демонстрация на действия при бедствие. Научните сесии се проведоха в три паралелни зали и обхванаха широк кръг теми – от лечението на критично болни пациенти и съвременните реанимационни техники до организацията на спешната помощ, правните аспекти на медицинската дейност и новите технологии.
