Дете може да има пневмония, без да вдига висока температура и без да изглежда тежко болно. За особеностите на тези случаи, трудностите при диагностицирането и правилното лечение разказва в монографията си „Атипични бактериални пневмонии в детска възраст“ доц. д-р Борис Ангелов, д.м., началник на Първо отделение по педиатрия в УМБАЛ Бургас.

Атипичните пневмонии са белодробни инфекции, които често протичат без характерните симптоми на класическата пневмония. Според научните данни, анализирани в монографията, делът им може да достигне до 30% от пневмониите при деца, особено в училищна възраст. Най-честият бактериален причинител е Mycoplasma pneumoniae.

Основен предупредителен симптом е упоритата суха кашлица, която може да продължи със седмици. Тя често е съпроводена от отпадналост, главоболие, болки в гърлото и леко повишена температура. Детето може да продължава да играе и да се храни нормално, въпреки че в белите му дробове се развива възпалителен процес. Понякога дори при преслушване не се установяват характерните за пневмония изменения. Продължителната или засилваща се кашлица, особено когато е съпроводена с влошаване на общото състояние, налага лекарска консултация. При затруднено или учестено дишане, посиняване на устните и силна отпадналост трябва да се потърси незабавна медицинска помощ.

Друг важен извод от монографията е, че не всички пневмонии се повлияват от обичайните антибиотици. Затова неправилният избор на антибиотик може да забави оздравяването. Ако до 48-72 часа от започване на назначеното лечение няма подобрение, е необходима повторна лекарска оценка, а не самоволна смяна на медикамента.

Сред мотивите на доц. Ангелов да разработи темата са зачестилите случаи на микоплазмена пневмония, лекувани неефективно с неподходящи антибиотици, както и сложен клиничен случай на 17-годишен пациент с рядка белодробна инфекция - туларемия. В продължение на месеци младежът е лекуван с различни медикаменти, включително срещу предполагаема туберкулоза, без подобрение. Едва след специфични изследвания е установен действителният причинител и е назначено успешно лечение.

Монографията разглежда съвременните възможности за диагностика, включително PCR изследванията, особеностите на лечението и нарастващата антибиотична резистентност. Трудът е рецензиран от проф. д-р Пенка Переновска и проф. д-р Димитричка Близнакова, които подчертават практическата му стойност за педиатрите и общопрактикуващите лекари. Основният практически извод е, че навременната и точна диагноза е решаваща както за успешното лечение на детето, така и за ограничаването на ненужната употреба на антибиотици.