Уважаеми г-н Миразчийски

и всички прекрасни хора работещи в УМБАЛ Бургас!

Казвам се Кристина Павлова и ми отне три години да напиша това писмо, то не е само, за да благодаря на хората дарили ме с дете, а е молба, апел, призив!
 

Ние сме семейство с репродуктивни проблеми, през годините се срещнах с хора с подобни съдби, търсещи своя път и решение, пътуващи хиляди километри до различни градове, изразходващи сили, енергия и пари, защото не знаят, че в УМБАЛ Бургас има звено по асистирана репродукция! Ако преди три години имах страхове от това, че сме бездетни, сега с отворено сърце разказвам как тук, в Бургас, срещнахме нашия вълшебник и как той ни накара да вярваме в чудеса! Нека да помогнем на повече бургаски семейства да повярват, че точно тук ще се сбъдне тяхната мечта за дете!
 

Децата на бездетните идват трудно. Много трудно! Родилните болки започват още от сърцето, което страда по тяхната липса. Само децата на Бездетните могат да ти кажат "Мамо, вие с тати толкова дълго време сте ме НЯМАЛИ, че сега като ви намерих, вече си имаме всичко, нали?"Децата на Бездетните се раждат първо в молитвите и сънищата. Задължително първо там! Очите им винаги говорят, носят в ръчичките си кристално сърце, а босите им крачета тичат в полета, огряни с ангелско сияние. Децата, белязани с космическо очакване ВИНАГИ идват!

Направи им път! Напиши в сърцето си ЛЮБОВ!
 

И когато тази любов е безусловна, чиста, истинска, прощаваща, невзискателна, търпелива и мъдра, децата я кодират.

И пристигат.

На точното място.

В точното време.

За да създадеш живот, освен изключителен професионализъм и опит е нужно да притежаваш огромно сърце. Преди три години, прекрачвайки прага на "Звеното по асистирана репродукция" не предполагах, че съм на точното място и в точното време. Там в лицето на доктор Антонио Душепеев и прекрасния му екип (ще ги назова с имена, защото заслужават дълбок поклон) Мина Маркова, Ваня Янкова, Мария Петрова, Донета Кехайова, Димка Рашкова се случи нашето чудо! Не веднъж им поверявах живота си и без колебание бих го сторила отново. Не след дълго се появи и нашето всичко! Тя вече е на три години и се казва Изабел. Той бе лекаря,който я видя когато бе ембрион и отново той, когато проплака за пръв път. Няма думи с които да се опише радостта от положителният резултат, биещето сърце и първата прегръдка…Това нямаше да бъде възможно без Вас доктор Душепеев и прекрасният ви екип.Винаги ще сме Ви благодарни,защото не спряхме да вярваме заедно!

 

С почит и уважение, Кристина Павлова!