До директора на МБАЛ Бургас АД, директора на РЦЗ Бургас

Благодарствено писмо от д-р Чавдар Маринов дм - хирург, уролог в МБАЛ "Св. Иван Рилски", гр. София.

Уважаеми господа,

с настоящото писмо бих искал то мое име и от името на съпругата ми да изразим безкрайната си благодарност към екипа от специалисти в Спешния център към ръководената от Вас структура по следния повод:

На 02.01.2013 г. във вилата ни в гр. Царево, обл. Бургас, дъщеря ми - Елица Чавдарова Маринова на 17 г. претърпя инцидент, свързан с падане по стълби. След като извърших първоначален преглед,имах съмнения за евентуално счупване на 2 лумбален прешлен, поради което позвъних на спешния телефон 112. От гр. Царево дъщеря ми бе транспортирана с линейка до Спешния център в МБАЛ Бургас. Детето бе прието в Противошокова зала веднага пое случая и в съвсем кратък период от време, с абсолютен професионализъм и адекватност на извършените действия успя да извърши всичко необходимо, за да се установи състоянието на пациентката - в случая дъщеря ми. Бяха направени рентгенография на череп и тяло, ехографски преглед, консултация с неврохирург, педиатър и изследвания на кръв и урина.

По този повод аз и мието семейство бихме искали да излазим благодарността си към екипа, поел случая д-р Серафимов и всички колеги, който бяха на работа и ангажирани със случая към този момент - неврохирурга, педиатъра и ехографиста, консултирали дъщеря ми, както и целия екип от медицински сестри и санитари. За съжаление не мога да посоча точните имена на колегите поради това, че поради неотложни ангажименти се налагаже да се приберем в София същия ден, което предполага забързаност.

Моля обаче чрез Вас да предадете искрената ми благодарност както от мен, така и от цялото ми семейство към всички колеги, работили по случая във въпросния ден.

Като лекар с придобити две специалности - хирургия (придобита в НСЦМ "Пирогов") и след това - урология (придобита в УМБАЛ "Александровска" ЕАД) и близо 18 години трудов стаж в областта на тези две 2 специалности (работил съм от най-ниско ниво като лекар до ниво университетска болница) смело мога да кажа, че добре познавам всички трудности, които поради различни причин неизменно са част от системата и за съжаление ежедневно съпътстват работата на колегите в България. За жалост, отново по различни причини, както аз, така и останалите колеги в ежедневието поемаме и успешно се справяме със случаи, които така или иначе остават скрити за обществеността, а различни групи от обществото търсят сякаш нарочно дори и най-малките индикации за съществуващ проблем, за да опетнят името на лекаря и служителите в системата. Считам тази некоректност в обществените реакции като израз на липса на информираност на гражданите за това каква е цената, която плащат лицата, работещи в сферата на медицинското обслужване на населението. В тази връзка мисля, че е необходимо всеки един от нас, като гражданин да оценява по подобаващ начин усилията и труда на тези хора, които в изключително трудни (най-вече в техническо и финансово естество) условия дават всико от себе си, за да спасяват човешки живот.

По този повод смятам, че тази благодарност не бива да остава скрита за обществеността, напротив - следва да стане достояние за колкото е възможно по-широк кръг от хора. Мисля, че е необходимо и абсолютно нормално в чисто човешки план това да бъде огласявано (а не само така наречените "негативни прояви" в областта на медицината) и действията на колегите, които бяха на смяна през деня на 02.01.2013 г. не следва да остават незабелязани, а напротив - да бъдат оценявани и поощрявани по възможните законоворегламентирани начини.

Благодаря ви колеги още веднъж и считам, че професионалното ви поведение е в степен, която може да се определени като "над достойната за лекари, които могат да се нарекат в истинския смисъл - част от медицината на европейско ниво"!

04.01.2013 г., София

С уважение: д-р Ч. Маринов, дм